Джунджуриите у дома застрашително нарастват, или с други думи - кактус от домашен студен порцелан+други красоти :)

Нали се сещате, че в началото на годината пуснах ето тази публикация http://kolibkata.blogspot.bg/2018/03/blog-post.html ? Към края ѝ споменавам, че уж съм доволна от себе си...Е, това не продължи дълго. Всъщност, като се замисля не повече от ден-два, след което ентусиазирано се захванах с ъпдейта 😇
Този път ще изневеря на себе си и първо ще ви покажа какво се получи, пък после ще разказвам как съм го направила.  И така :

От снимките никак не е трудно да се досети човек, че много си падам по кактуси, но тъй като успешно успявам за нула време да уморя всеки, който попадне в ръчичките ми, отдавна съм се отказала от идеята да отгледам естествени 😄 Лошото е, че добрите имитации, особено, когато са по-големи, са доста скъпички, затова реших да пробвам сама да си направя, пък каквото стане. Е, стана :)! Студен порцелан вече съм ви обяснявала как си правя сама, но за всеки случай слагам и линк към първия ми успешен опит http://kolibkata.blogspot.bg/2016/08/blog-post_29.html Разликата е, че този път напълно пренебрегнах царевичното нишесте, заменяйки го изцяло с брашно. Няма значение какво брашно ще използвате, лично аз купих възможно най-евтиното.

 Получи се чудесно тесто, което оцветих с няколко капки акрилна боя.

"Арматурата" направих от дървени шишчета, около които навих алуминиево фолио, след което започнах да ги увивам с тестото. Когато резултатът ми хареса, с помощта на дървено шишче и пръсти придадох формата на кактус:

 Какъв ти кактус щеше да бъде без бодли? Те се появиха с любезното съдействие на тази четка :

Направих само трички, но хубавото в случая е, че винаги мога да добавя и още, стига да ми се занимава ;) След това напълних една хубава кашпа с пръст, отгоре сложих бели камъчета, боднах трите пръчки и ги оставих да си съхнат на воля. Ами, това е. Видяхте в началото на публикацията, че изглежда като истински.
За стената над въпросния кактус се спрях на нещо много семпло, ама пък ефектно, изработено от дървени подложки за чаши, върху които запелих средно дебел картон, върху който пък нарисувах отново кактуси.

Имах и една свещ-кактусче, която много ми се искаше да добавя, но не беше в подходящ съд, така че наиситна много набързо ѝ спретнах нещичко. Нещичкото се прави като първо се омотае подходящ по форма и размер съд с фолио, след това отгоре се увие и залепи въже.

Айде стига с тези кактуси :)! Да поговорим за кошове сега :))). Аз много ги обичам! Що пари съм потрошила, преди да установя, че и сама мога да си направя, при това точно такива, каквито искам! Един от най-лесните начини е с основа от картон (вече съм ви показвала как я правя, така че няма да се повтарям), върху която се лепи въже или плат, в моя случай- въже и по желание се боядисва тук-там за ефект.

 Направих два такива, като втория /този за чадърите/ не стана особено сполучлив и се наложи да го преработя, лепейки отгоре му нови въжета :)

Сега съм една идея по-доволна от себе си, но все пак не толкова, че в главата ми да не се въртят нови идейки, свързани с коридора и не само 😃
Чао!

Студен порцелан в домашни условия и малко бейби круши :)

Студен порцелан съм се опитвала да си направя поне още 2-3 пъти и всеки път съм удряла на камък, което ме е отказвало за известен период от време, след което тъпо и упорито съм започвала отново, само за да стигна до поредния провал. До този път, когато определено се заинатих и си казах, че НЕЩО ще направя, независимо по какъв начин и...то взе, че се получи :)!

Предварително си бях решила, че ще действам без топлинна обработка, защото тигани не ми се хвърлят, та прерових обстойно нета за материали. Български почти не намерих, но това не е беда, защото аз така или иначе им нямам вяра...не знам защо тук все нещо се спестява, все не е обяснено като хората, или пък е обект на "авторски права" :))))) - последното винаги искрено ме разсмива :))))). Някой път може и да зачекна тази тема и да обясня защо...
И така, общо взето хората използват едни и същи съставки, затова стигнах до извода, че всички беди идват от лепилото...Руснаците използват някакво PVA лепило, испанците - cola blanсa...да, ама аз ПВА не намерих, кола бланката /бялото лепило/ тук е твърде различно, така че нямах друг избор, освен пак да заложа на моето си С200. Разбира се, че ще напиша рецептата, на която аз се спрях, но не разчитайте много на нея...ще разберете по-нататък защо ;)
Ето това са материалите, които използвах - царевично нишесте, олио, лепило С200, лимонов сок и бебешко олио на Джонсън; съд, в който да се смесят :

Пропорциите са следните : 1 чаша царевично нишесте; 1/2 чаша лепило; 1 с.л. олио; 1 с.л. лимонов сок. Всичко това се смесва и започва да се бърка енергично, докато не се получи еднородна смес.

Сместа НЕ трябва да се точи така, както ще видите на следващата снимка, всъщност изобщо не трябва да се точи!

Ето тук усетих, че нещата вървят към поредния провал и започнах да добавям по малко от останалото ми царевично нишесте, добавях на око, докато не стана годно за месене. И тук се намесва бебешкото олио, с което се омазват добре ръчичките.

Забележете обаче, че "тестото" видимо е полепнало по ръката ми, което отново НЕ трябва да е така, защото като се опитате да направите някакава фигурка /в случай кръг/, то тя се разпльоква ето така - все едно е втасало тесто :

Тук вече, сериозно ядосана, още повече, че нишестето ми просто свърши, реших, че ще пробвам да сгъстя с най-обикновено брашно. Речено-сторено :)! Нямам снимки от процеса, защото цялата кухня беше в брашно, аз бях бясна и на път да хвърля поредната доза тесто ;), но добавях по малко, размесвайки много добре, докато спря да лепне и консистенцията стана като на пластилин. Даже според мен можеше и една идея по-твърдо да го докарам, но ще знам за следващия път. От тази заготовка си оформих сума ти малки крушки и две-три малки ябълки /крайно несполучливи/, на които с помощта на С200 залепих и клонки от дърво за дръжки.

За да изсъхнат хубаво, се оставят на стайна температура за около 24 часа, за по-нетърпеливите, като моя милост, може и за по-малко :)))

След като изсъхнат си променят малко цвета, в смисъл - по-жълтеникави стават.

За да се получат по-преливащи и естествени цветове съм използвава две боички. Боичките съхнат бързо, за не повече от 5-10 минути.

 А това са новите ми бейби красавици по местата си :)

Така завърши моята одисея със студения порцелан и да знаете, че инатът не винаги е нещо лошо ;)