Моята тераса - есенна, но не и тъжна :)

Ехааа, последната ми публикация е била преди цели три месеца! Това си е своеобразен "рекорд", като се има предвид, че през това време не съм спирала да правя нови неща, но така става, когато човек не си прехвърля навреме снимките на тези нови неща на компютъра и те заминават заедно със стария му телефон...😉 Е, ще гледам вече да бъда по-сериозна в това отношение! 😇
Сега по същество. Неотдавна започна да ме човърка мисълта, че колкото и да си харесвам терасата в слънчеви тонове, наближава времето, когато слънце ще гледаме през крив макарон и несъотвествието между това, което се случва навън и лятното настроение вътре, неминуемо ще започне да ме дразни, както между другото се случи миналата зима, но тогава така и не предприех нищо по този въпрос, затова пък сега твърдо реших, че промяна ще има.
В началото плановете ми бяха съвсем различни (някакви плетива ми се въртяха из главата), но за щастие мен самата работа ме води в правилната посока и още първата добра идея води до втора и т.н.
Като за начало твърдо реших, че ще използвам тези кошници, с които най-накрая успях да се сдобия!

Предвидени бяха за двете саксии със здравец и едната наистина "заспа" вътре,

но се оказа, че втората е твърде голяма и не влиза. Чудейки се какво за правя успях да сътворя серия от глупости и грозотии, на които по разбираеми причини нямам  снимки, докато един ден не се сетих, че имам зебло и нещо като чувалче ще ми свърши чудесна работа. Много пъти съм показвала как ги шия, така че от самия процес нямам снимки, освен тази :

За тези, които не могаг да се досетят - квадратът е дъното, а правоъгълникът е с дължина 4 пъти по страната на квадрата. За вътрешната част (в моя случай е от черно хасе) се прави абсолютно същото, после двете части се зашиват една за друга и така...Ама че обяснение...😃😃😃 Всъщност, ето това трябва да се получи :

А това са платовете и материалите, които съм използвала за декорирането на терасата.

зебло; кафяв, бял и черен плат; дървени копчета

помпони

Разбира се + шевната машина и пистолета за горещ силикон, къде без тях! 😉

Такаа..Следващото, много важно нещо ми бяха щорите! Не може без тях, защото 1.- терасата е много светла, а аз не обичам толкова светлина и 2. - разказвала съм ви вече за санирането и тъпата дограма, която ми сложиха - 4 крила, от които двете крайни, неотваряеми  и огромни, т.е. нямат изчистване от външна страна. Като добавим и кооперацията, която ми изникна на една ръка разстояние, щорите стават просто задължителни! Този път се спрях на бял плат с черни помпони. Уших ги точно както и предишните, т.е. - измерих прозорците, отрязах два правоъгълника  с резерви по три сантиметра от дългата страна и по шест сантиметра от късата, тъй като там има двойно подгъване, за да могат да се нанижат металните пръчки, които да ги държат изправени,

след което залепих с горещ силикон помпоните:

Сега да се върнем на ъгълчето със здравеца. Точно до него има един бял стол, който лятото беше декориран с жълти красоти, а сега реших да му ушия две калъфки за възглавнички - черна за седалката и от зебло - за облегалката :

Мъничко разкрасих тази от зеблото с един надпис (използвайки текстилен маркер и шаблони) и четири пискюла, които направих от конци за бродиране.

За щипките реших да изработя нещичко от картон, облечен с плат :

Бялото, което виждате на снимката е картон. Зеблото и черния плат се зашиват на машина, след което с горещия силикон се лепят за картона, като за целта предварително са оставени резерви. Трябва да се получи това: 

А това отново се лепи, за да се получи следната форма (както виждате няма дъно, няма и смисъл да има, тъй като в него се слага кашпа):

За да не е толкова скучно, набързо му уших и дръжка, на която залепих две от дървените копчета :

Толкова ми хареса това, което се получи, че бързичко натворих още сума ти такива, само че вече не за щипки а за цветенца. За да има някаква интрига ;) реших част от тях да направя точно като това от снимката, а останалите да са зебло, съчетано с бяло и зебло, съчетано с бяло и кафяво. :

А за цветето, което краси масата намерих някаква много подходяща цветово дрешка в един магазин за дрехи втора употреба. Ръкавите се оказаха прекалено тесни, но затова пък от с изрезки от предницата и гърба успях да облека саксията.:

Освен това на безумно ниската цена от 2 лв. се сдобих с една чергичка, която чудесно се вписа в новия интериор на терасата. Отварям една скоба, за да кажа на тези, които са от Бургас, че съвсем близо до Юск открих един магазин, май аутлет се води, с много ниски цени, в който понякога има страхотни попадения. Чергата е от него. :

Преди да покажа искам да ви кажа, че много се радвам, че този път камерата на телефона успя да улови точно това, което виждат и моите очи, нещо, което иначе рядко се случва, защото май хич ме няма в снимането 🙈

Сега да видим лятото как ще надграждам...😉

Сукуленти от шамфъстък, столчета(масички) от цимент и други щуротийки в стил направи си сам :)

Преди да стигна до шамфъстъка и цимента обаче, малко се заиграх с ножиците и картона ;). Идеята ми беше да променя ето тези красоти, които висяха в спалнята от три години и вече бяха започнали да ми омръзват :

Спрях се на нещо простичко, но в същото време ефектно и доста актуално в момента при декорациите в стил направи си сам - а именно прости геометрични фигури, в моя случай - триъгълници, изряни от разноцветни картончета.

След тях се заех с унищожаването на известно количество шамфъстък - не без удоволствие, но с известни угризения на съвестта, тъй като ядките никога не са се отразявали добре на алергичната ми кожа, ама човек трябва да се жертва понякога в името на някоя кауза 😃

Преди време бях гледала видео как се правят сукуленти от черупките на фъстъка и все се канех да пробвам. Е, пробвах и се получи. Нищо сложно - нужни са само стари саксии или съдове, черупки и горещ силикон, с който се лепят.

Можех и така да го оставя, но за по-голяма достоверност реших все пак да го боядисам. За целта първо си направих сива боя от смесването на бяла и черна, после към сивото добавих зелено, като идеята на всичко това беше да се получи по-убито зелен цвят. Само по краищата после мацнах малко черна боя и леко размазах, за да изглеждат по-живи.

Ако се бях спряла дотук, публикация най-вероятно нямаше да има, ама не...Имах си нов плат, от който много ми се искаше да ушия нещо ново за стаята, пък и си бях купила едни симпатични клонки, които исках да сложа в нещото, та гледайте :

Добре, ама като сложих нещото върху плетената дамаджана, която до този момент толкова си харесвах, изведнъж погледнах на нея с други очи (на дамаджаната де :) и това, което видях никак не ми хареса.

Не се сетих да я снимам в цялата ѝ прелест, ама изрових една по-стара снимка, вижте сами :

Ако забелязвате зад дамаджаната нещо се белее - всъщност отзад имаше всякакви съдчета, вазички, неуспешни проекти и прочие, върху които бях метнала някакъв шал - несполучлив опит да замажа положението. И тъй като отзад наистина държах много неща, а и дамаджаната беше пълна с дрехи (ползвах я като втори гардероб) ми трябваше известно време да реша как да организирам работата, така че да направя място за дрехите, да прибера тези от вещите, които ще използвам и да освободя това ъгълче от стаята. След една почти безсънна нощ, прекарана в главоблъсканици какво и къде ще дявам, осъмнах с взето решение. Че даже и го осъществих в рамките на половин час! Наумя ли си нещо...:)))))

Нали не сте си помислили, че съм оставила въпросното ъгълче празно? Нееее :))) Направих нещо, което много отдавна исках да направя, но все се съмнявах, че ще успея и затова отлагах във времето. Говоря за въпросните столчета/масички от цимент - тези, за които споменах в заглавието.
И така, за направата на едно столче са необходими цимент (в моя случай три торбички по 1 кг), кофа и нещо дървено, което да служи за крачета. Аз използвах най-обикновени точилки. Ако и вие решите да си направите и сте от Бургас ще трябва да мислите за други варианти за крака, защото аз май изкупих последните точилки от този тип :)))

При бъркането на цимента се вдига невъобразима пушилка, така че е хубаво да се прави в помещение като баня, или най-добре на открито. Аз действах в банята. Първо хубаво се омазва с олио кофата отвътре, за да може после по-лесно да се изкара столчето.

После се изсипва част от цимента и се добавя по малко вода при непрекъснато бъркане, докато не се получи нещо като кал. 

Сигурно се питате защо направо не съм забъркала цялото количество цимент? Ами, притесни ме мисълта, че може би точилките ще се показват от другата страна, затова реших първо да сипя едната торбичка, да изчакам да стегне и чак след това да прибавя крачетата и останалите два килограма цимент. 

И нещо много важно! Не е зле предварително да се фиксират краката на столчето. Тук се намеси мой Бате, който проби три дупки в една дъска (не, че и аз не опитах да се справя сама с пробиването, ама нещо не ми се получи ;) ) и застопори точилките. 

Останалото свърших сама.

Оставих го стегне хубаво за 24 часа, 

 след което изкарах от кофата и минах с фина шкурка, за да изгладя неравностите.

Резултатът толкова ми хареса, че моментално се заех с направата на второ столче/масичка :)

За да бъдат още по-хубави отсякох част от краката с хартиено тиксо и боядисах в бяло и сиво.

После уших още нещичко, естествено ;)

Тук вече реших, че съм приключила с новостите в спалнята, ама тъй като при пренареждането на багажите се оказа, че почти не остава място за платовете ми, то буквално ми се наложи да им изработя нещо като шкафче. Имах известни резерви преди да започна, ама пък то се получи толкова симпатично и се оказа, че побира толкова много, че хич не съжалявам. Пък и така добре се вписа в обстановката...Ще видите след малко :)

За изработването му използвах обикновен картон, естествено от по-дебелия, плат, топъл силикон и лепило С200.

А това е капачето:

От вътрешната страна също се погрижих да изглежда добре, изрязвайки парчета с размера на страните и обличайки ги с плат.

Не е зле, а? ;)  :

Че и функционално на всичко отгоре. Побра целия този кошмар, без да му мигне окото, че и място остана.

И дойде време за любимия ми момент - показването на крайния резултат от целия този труд! Надявам се и вие като мен да мислите, че си е струвало! :)

 Чао и до нови срещи!!!