сряда, 4 юли 2018 г.

Моята тераса - по-цветна и весела от всякога :)

В последната си публикация обещах да ви разкажа защо чантичката за щипки се превърна в чантичка без щипки, нали?  Е, дойде време да изпълня обещанието си  😃. Всъщност всичко започна с едни саксии, които направих още в началото на годината. За тези иде реч :


В първа или втора публикация за тази година можете да видите как съм ги направила, но ако на някой не му се занимава да кажа с няколко думи - омотах ги с конопено въже и отгоре нашарих с жълт и бял латекс, за да станат по-интересни. Наскоро реших да дообогатя колекцията с още тринки. Ето как го направих :














Твърдо решена да преобразя терасата в този стил, направих и въпросната чантичка за щипки :


Обаче, тъй като последните три кашпи трябваше да красят прозорците, а ние просто нямахме подпрозоречна дъска


, оказа се, че половината от дъното им виси във въздуха, което означаваше, че дълго няма да просъществуват. Освен това столчето, което се допираше до гипсокартоновата стена, беше издълбало две почти хралупи


та с Бате ви решихме най-накрая да направим нещо по въпроса. Ето го нещото :


С такъв мерак се хванах да ги лакирам уж в същия цвят като масичката и столчетата...След 1700 опита уж се приближих до желания резултат :


Ама само уж! Не стига, че нямаше почти нищо общо, ами и се сдоби с някаква гадна лъскавина, която толкова исках да избегна...


Нали се сещате, че терасата ми не просъществува дълго в този вид! Още на следващия ден боядисах в бяло - 3 ръце, за да скрия гадното кафяво.
Хубаво стана, ама сега пък се оказа, че конопените истории някак се бият с останалото. На снимката, която ще ви покажа това не си личи, но уверявам ви - така беше.


Затова реших набързо да си спретна нещичко лесно, ама ефектно. Първо пробвах да направя нещичко за прибиране на щипките с подръчни материали, а именно - картон, плат и горещ силикон. Нещичкото е без дъно /просто щипките са прибрани в една пластмасова кашпа/, че не обичам си усложнявам излишно живота 😉 :






От  същия плат уших и една калъфка за възглавничка.


И..о, ужас, оказа се, че нямам други подходящи платове, за да направя нещо подобно и за саксиите. Всъщност намерих един, ама беше толкова шарен,


 че се наложи пак да боядисвам. Оставих само жълтите, зелените и белите райета, всички останали вапцах в черно с единствената черна боя, която намерих вкъщи. За моя изненада, оказа се, че се държи добре върху плата. Естествено, това при положение, че няма да се пере, както е в моя случай.




Процесът ме увлече, както ще видите на следващата снимка ;)


За още малко цвят на терасата, реших да използвам една лятна шапка, която до този момент красеше спалнята ми:


Разбира се,  отстаних моментално корделата, изкарах останалите понпони, малко черен конец и горещия силикон и се получи това :




От следващите снимки ще видите, че този път всичко си пасна с всичко! Аз- доволен най-накрая!!! :)))














А, за да се уверите, че терасата ми става все по-хубава, слагам линк и към миналогодишната ми публикация на тази тема :

четвъртък, 28 юни 2018 г.

Книга-скривалище за разни джади и една чантичка от конопено въже

В моя случай книгата е скривалище за други книги де 😉. Просто един ден ми омръзна край леглото ми винаги да се търкалят две-три книги и реших да ги прибера някъде.
За основа на книгата използвах една стара картина (ако може така да се каже), която със сигурност нямах никакво намерение повече да окачвам някъде, но и не изхвърлях заради материалът, от който беше направена. Предупреждавам, че някои от снимките са кофти, но нямам други...за съжаление, преди да ги кача на компютъра си изглеждат съвсем прилично, пък после - изненадка 😈. Та, ето я въпросната картина :


А тук вече е разчертана и готова за рязане :


Първо започнах с корицата, която се състои от две еднакви части, а по средата една част със същата дължина, но по-тясна. Оставих малко разстояние между тях, за да може да се прегъва свободно и фиксирах с хартиено тиксо и от двете страни :




Последва обличането ѝ, като за целта използвах само горещ силикон:







Следваща стъпка - изработване на фалшивите страници, които, предупреждавам тези, които решат да си правят нещо подобно - трябва да са по-тесни от средната част на корицата, защото иначе рискувате книгата ви да не се затваря.





 Както виждате, отново се оставя известно разстояние между тях, фиксира се с хартиено тиксо и се облича с плат. Трябва да се получи това :


А след това се залепи с горещ силикон за корицата:



Моята книга е по-дебеличка, защото целта ѝ беше да побира минимум две книги, но все ми се струва, че малко прекалих, ама пък от друга страна вечер си я използвам като допълнително нощно шкафче ;)


А през деня като допълнителна украса :


Следващото, което смятам да ви покажа е една чантичка от конопено въже. Много са модерни тази година, но пък аз не мога да си представя в нечовешките горещини до тялото ми се допира нещо толкова тежко и бодливо като коноп, така че в моя случай си беше замислена като чантичка за щипки, а защо не стана такава ще научите в следващата публикация 😃
Тук за основа ползвах плат, изрязан като кръг, върху който с горещ силикон залепих въжето :




Едната страна я оставих в този вид, а върху другата се заиграх с четки и боички :






За дъно използвах правоъгълно парче плат, което стига до средата на кръга - такава е самата идея на тези чантички, въпреки че ако ще се носи като дамска чанта, определено трябва този правоъгълник да е по-дълъг.




Следва съединяването на трите части - в моя случай отново с горещ силикон, но ако беше замислена като истинска чанта със сигурност щях да я укрепя допълнително и с конец.


От вътрешна страна на този етап изглеждаше така :


За да стане красиво повторих всички стъпки, само че използвах обикновена прежда, която е по-тънка.





Всичко това беше залепено за вътрешната част на чантичката, като, разбира се първо не пропуснах да залепя и дръжки.


За доукрасяване на външната част използвах едни помпони, които се наложи малко да поорежа, защото бяха огромни, а се оказа, че по магазините нямаааа.



Ето я и готовата ми чантичка :


А тук е на терасата, пълна с щипки :


Защо не си остана там, ще научите съвсееееем скоро, така че - надзъртайте тук или във фейсбук 😄
От мен адиос засега 💖💖💖