сряда, 16 май 2018 г.

Джунджуриите у дома застрашително нарастват, или с други думи - кактус от домашен студен порцелан+други красоти :)

Нали се сещате, че в началото на годината пуснах ето тази публикация http://kolibkata.blogspot.bg/2018/03/blog-post.html ? Към края ѝ споменавам, че уж съм доволна от себе си...Е, това не продължи дълго. Всъщност, като се замисля не повече от ден-два, след което ентусиазирано се захванах с ъпдейта 😇
Този път ще изневеря на себе си и първо ще ви покажа какво се получи, пък после ще разказвам как съм го направила.  И така :













От снимките никак не е трудно да се досети човек, че много си падам по кактуси, но тъй като успешно успявам за нула време да уморя всеки, който попадне в ръчичките ми, отдавна съм се отказала от идеята да отгледам естествени 😄 Лошото е, че добрите имитации, особено, когато са по-големи, са доста скъпички, затова реших да пробвам сама да си направя, пък каквото стане. Е, стана :)! Студен порцелан вече съм ви обяснявала как си правя сама, но за всеки случай слагам и линк към първия ми успешен опит http://kolibkata.blogspot.bg/2016/08/blog-post_29.html Разликата е, че този път напълно пренебрегнах царевичното нишесте, заменяйки го изцяло с брашно. Няма значение какво брашно ще използвате, лично аз купих възможно най-евтиното.


 Получи се чудесно тесто, което оцветих с няколко капки акрилна боя.



"Арматурата" направих от дървени шишчета, около които навих алуминиево фолио, след което започнах да ги увивам с тестото. Когато резултатът ми хареса, с помощта на дървено шишче и пръсти придадох формата на кактус:







 Какъв ти кактус щеше да бъде без бодли? Те се появиха с любезното съдействие на тази четка :


Направих само трички, но хубавото в случая е, че винаги мога да добавя и още, стига да ми се занимава ;) След това напълних една хубава кашпа с пръст, отгоре сложих бели камъчета, боднах трите пръчки и ги оставих да си съхнат на воля. Ами, това е. Видяхте в началото на публикацията, че изглежда като истински.
За стената над въпросния кактус се спрях на нещо много семпло, ама пък ефектно, изработено от дървени подложки за чаши, върху които запелих средно дебел картон, върху който пък нарисувах отново кактуси.






Имах и една свещ-кактусче, която много ми се искаше да добавя, но не беше в подходящ съд, така че наиситна много набързо ѝ спретнах нещичко. Нещичкото се прави като първо се омотае подходящ по форма и размер съд с фолио, след това отгоре се увие и залепи въже.




Айде стига с тези кактуси :)! Да поговорим за кошове сега :))). Аз много ги обичам! Що пари съм потрошила, преди да установя, че и сама мога да си направя, при това точно такива, каквито искам! Един от най-лесните начини е с основа от картон (вече съм ви показвала как я правя, така че няма да се повтарям), върху която се лепи въже или плат, в моя случай- въже и по желание се боядисва тук-там за ефект.








 Направих два такива, като втория /този за чадърите/ не стана особено сполучлив и се наложи да го преработя, лепейки отгоре му нови въжета :)






Сега съм една идея по-доволна от себе си, но все пак не толкова, че в главата ми да не се въртят нови идейки, свързани с коридора и не само 😃
Чао!

сряда, 18 април 2018 г.

Сукуленти от шамфъстък, столчета(масички) от цимент и други щуротийки в стил направи си сам :)

Преди да стигна до шамфъстъка и цимента обаче, малко се заиграх с ножиците и картона ;). Идеята ми беше да променя ето тези красоти, които висяха в спалнята от три години и вече бяха започнали да ми омръзват :



Спрях се на нещо простичко, но в същото време ефектно и доста актуално в момента при декорациите в стил направи си сам - а именно прости геометрични фигури, в моя случай - триъгълници, изряни от разноцветни картончета.






След тях се заех с унищожаването на известно количество шамфъстък - не без удоволствие, но с известни угризения на съвестта, тъй като ядките никога не са се отразявали добре на алергичната ми кожа, ама човек трябва да се жертва понякога в името на някоя кауза 😃
Преди време бях гледала видео как се правят сукуленти от черупките на фъстъка и все се канех да пробвам. Е, пробвах и се получи. Нищо сложно - нужни са само стари саксии или съдове, черупки и горещ силикон, с който се лепят.



Можех и така да го оставя, но за по-голяма достоверност реших все пак да го боядисам. За целта първо си направих сива боя от смесването на бяла и черна, после към сивото добавих зелено, като идеята на всичко това беше да се получи по-убито зелен цвят. Само по краищата после мацнах малко черна боя и леко размазах, за да изглеждат по-живи.





Ако се бях спряла дотук, публикация най-вероятно нямаше да има, ама не...Имах си нов плат, от който много ми се искаше да ушия нещо ново за стаята, пък и си бях купила едни симпатични клонки, които исках да сложа в нещото, та гледайте :







Добре, ама като сложих нещото върху плетената дамаджана, която до този момент толкова си харесвах, изведнъж погледнах на нея с други очи (на дамаджаната де :) и това, което видях никак не ми хареса.


Не се сетих да я снимам в цялата ѝ прелест, ама изрових една по-стара снимка, вижте сами :


Ако забелязвате зад дамаджаната нещо се белее - всъщност отзад имаше всякакви съдчета, вазички, неуспешни проекти и прочие, върху които бях метнала някакъв шал - несполучлив опит да замажа положението. И тъй като отзад наистина държах много неща, а и дамаджаната беше пълна с дрехи (ползвах я като втори гардероб) ми трябваше известно време да реша как да организирам работата, така че да направя място за дрехите, да прибера тези от вещите, които ще използвам и да освободя това ъгълче от стаята. След една почти безсънна нощ, прекарана в главоблъсканици какво и къде ще дявам, осъмнах с взето решение. Че даже и го осъществих в рамките на половин час! Наумя ли си нещо...:)))))
Нали не сте си помислили, че съм оставила въпросното ъгълче празно? Нееее :))) Направих нещо, което много отдавна исках да направя, но все се съмнявах, че ще успея и затова отлагах във времето. Говоря за въпросните столчета/масички от цимент - тези, за които споменах в заглавието.
И така, за направата на едно столче са необходими цимент (в моя случай три торбички по 1 кг), кофа и нещо дървено, което да служи за крачета. Аз използвах най-обикновени точилки. Ако и вие решите да си направите и сте от Бургас ще трябва да мислите за други варианти за крака, защото аз май изкупих последните точилки от този тип :)))


При бъркането на цимента се вдига невъобразима пушилка, така че е хубаво да се прави в помещение като баня, или най-добре на открито. Аз действах в банята. Първо хубаво се омазва с олио кофата отвътре, за да може после по-лесно да се изкара столчето.



После се изсипва част от цимента и се добавя по малко вода при непрекъснато бъркане, докато не се получи нещо като кал. 


Сигурно се питате защо направо не съм забъркала цялото количество цимент? Ами, притесни ме мисълта, че може би точилките ще се показват от другата страна, затова реших първо да сипя едната торбичка, да изчакам да стегне и чак след това да прибавя крачетата и останалите два килограма цимент. 
И нещо много важно! Не е зле предварително да се фиксират краката на столчето. Тук се намеси мой Бате, който проби три дупки в една дъска (не, че и аз не опитах да се справя сама с пробиването, ама нещо не ми се получи ;) ) и застопори точилките. 


Останалото свърших сама.


Оставих го стегне хубаво за 24 часа, 


 след което изкарах от кофата и минах с фина шкурка, за да изгладя неравностите.


Резултатът толкова ми хареса, че моментално се заех с направата на второ столче/масичка :)
За да бъдат още по-хубави отсякох част от краката с хартиено тиксо и боядисах в бяло и сиво.




После уших още нещичко, естествено ;)






Тук вече реших, че съм приключила с новостите в спалнята, ама тъй като при пренареждането на багажите се оказа, че почти не остава място за платовете ми, то буквално ми се наложи да им изработя нещо като шкафче. Имах известни резерви преди да започна, ама пък то се получи толкова симпатично и се оказа, че побира толкова много, че хич не съжалявам. Пък и така добре се вписа в обстановката...Ще видите след малко :)
За изработването му използвах обикновен картон, естествено от по-дебелия, плат, топъл силикон и лепило С200.





А това е капачето:






От вътрешната страна също се погрижих да изглежда добре, изрязвайки парчета с размера на страните и обличайки ги с плат.







Не е зле, а? ;)  :


Че и функционално на всичко отгоре. Побра целия този кошмар, без да му мигне окото, че и място остана.



И дойде време за любимия ми момент - показването на крайния резултат от целия този труд! Надявам се и вие като мен да мислите, че си е струвало! :)





 Чао и до нови срещи!!!