събота, 17 септември 2016 г.

Ябълки и круши от плат


Ето тази гледка от прозореца, ми напомни, че колкото и да не си личи, есента все пак е тук и в най-скоро време ще ми се наложи да прибирам жълто-зелено-белите декорации и да ги заменя с нещо не толкова весело, но пък по-подходящо за наближващата зима.
И тъй като тази година определено съм на крушово-ябълкова тема, реших да не бягам от нея, ами спокойно да си я продължа, правейки последните летни щуротийки от плат ;)
И така, един прекрасен ден, докато чаках да ми се опече едно чудно агнешко с картофки, а то, както знаете, се пече доста дълго и си иска обливане със сос и обръщане сегиз-тогиз ;), 


се захванах с моите круши от плат. Кройката, естествено, е нещо много важно в случая. Ето я и моята :

После тази кройка беше пренесена върху плата - за една круша са необходими 4 парчета :

Тези парчета се съединяват на машина. Е, може и на ръка, ама аз не обичам да си правя живота по-труден ;)

И се получава нещо, което никак не прилича на круша и което даже и натъпкано със силиконов пух, усърдно продължава да не прилича на круша :))))


Но пък това не е особено страшно, защото е напълно поправимо - с един страничен бод, нещата придобиват малко по-правдоподобен вид ;)


Дръжката и листенцата на крушата са направени от филц, като при листенцата има и малко машинна намеса, за да изглеждат малко по- естествени.







Появиха се точно три такива круши, които след кратко колебание къде да бъдат сложени, си намериха място в любимата ми кошница.






И понеже агнешкото все още не беше готово, реших и да направя някоя и друга от ябълка от плат - за компания на крушите.










И с това приключвам лятната тема за тази година :)
Главата ми е пълна с есенни щуротии, които вече нямам търпение да направя и да покажа :)))

неделя, 11 септември 2016 г.

Подложки за кафе

Ако някой ви каже, че да правиш пачуърк е лесна работа - не му вярвайте! За мен това беше втори опит. Първият беше преди много години, когато се заех с доста амбициозната задача да ушия покривало за дивана в стил пачуърк. Между другото, получи ми се много добре тогава, но само аз си знам колко време ми отне тази работа с цялото това мерене, рязане, сглобяване, напасване на цветове и гладене, гладене, гладене...а ако знаете колко мразя да гладя...:)))) Нейсе, важото е, че тогава се получи едно много весело и в същото време не твърде шарено покривало.
Първоначалната ми идея за подложките беше да са в стил пачуърк, но много простички за изпълнение и доста изчистени откъм цветове - както аз обичам, пък и най-вече да оползотворя парченцата, които ми останаха след лятното преобразяване на кухнята. Започнах ги със самочувствието на вряла и кипяла в това изкуство, защото то наистина си е изкуство, но...като се заредиха провал след провал, самочувствието ми набързо се спихна и ми се наложи да сменя плановете с нещо далеч не толкова пипкаво, за което изобщо не съжалявам.
Но да карам поред. Започна се с мерене, рязане и съединяване на отделните парченца.





Последва минаване на тегели с цел да се образуват ромбове и да стане по-красиво...е, не стана по-красиво :))))



Това, което се получи, никак, ама никак не ми хареса, поне не като подложка за кафе, иначе като тоалет на бутилката за ракия не е чак толкова зле ;)



След като стана ясно, че подложките ми няма да са точно такива, последва кратко умуване в тази посока и в крайна сметка реших да си продължа ябълковата тема в кухнята. Ето как :
Първо направих шаблони от картон, като малко след като снимах се роди и идеята за джобче, в което да се слага лъжицата.









След нанасянето на финалните щрихи - т.е. затварянето на ябълката с шев и последвалото половинчасово гладене, за да се оформи добре контура, се появиха тези две сладурчета :):





А веднага след тях и тази подложка за захарница и буркан с кафе :









Разбира се, тук вече бях много изнервена и нетърпелива да видя крайния резултат, поради което се изхитрих да зашия по много неприемлив начин предната и задната част, та след това ми се наложи да прикривам следите от това нетърпение с малко сърчица от филц...те хората отдавна са казали, че бързата работа е срам за майстора, ама...:))))) Добре де, важното е, че сега си имам едно весело комплектче за сутрешното кафе:



Чао от мен и до скоро :)!