Терасата

Както винаги, осени ли ме някоя идея и всичко останало остава на заден план или направо изхвърча от главата ми. За какво говоря ли? Ами, за снимките, които трябваше да направя /в случая на терасата/, преди да започнем ремонта. Е, успях да изровя 2-3, колкото да придобите представа с какво съм се борила през последните месеци и срам, не срам, смятам да ви ги покажа ако обещаете да не се смеете много ;)!

Терасата беше единственото място от нашия дом, което така и не променихме, ако изключим това, че боядисах и метнах един балатум в опит да скрия грозотийката отдолу. Лятото си я ползвах като градина а зимата - като склад за саксиите от лятната градина. Зимни снимки нямам, ама и летните говорят достатъчно красноречиво колко ми е бил акъла...:)

Всъщност и до ден днешен щеше да си изглежда по този начин, ако не беше прословутото саниране, в което бяхме влючени и ние. Онези от санирането затвориха терасата, забележете...с гипсокартон!!!!!!!!!!!!!!!, сложиха една кошмарна дограма /дори и не съм подозирала, че съществува толкова зле измислено нещо/, след което за останалото грижа имаше нашият майстор /Пламене, благодаря ти, перфектно се справи с всичко!/. Ето през такива етапи мина терасата

докато придобие този си вид:

За слагането на первазите вербувах Бате ;)

Аз много предварително се бях възползвала от една промоция в Икеа и така се сдобих с тези сладки масичка и столчета:

Които на готовата тераса изглеждаха ето така :

Скука, а? ;) Е, виждате че нямаше как, наложи ми се да се поразвихря малко :)
Пръв в полезрението ми попадна един стар сгъваем стол, който си живееше тихо и кротко в мазата на майка ми.

След доста шкурене и три ръце боя столчето започна да изглежда прилично.

Но, тъй като трябваше все пак и да е удобен за сядане, набързо му уших една възглавничка, пълна със силиконова вата /ватата е от една стара възглавница/, която облякох с калъфче :

Съвсем случайно и на безбожно ниската цена от 7 лв. си открих и тази разкошотийка, която приюти една голяма и грозна саксия със здравец.

И понеже нямаше как да оставя такава красота самотна в ъгълчето, уших още две подобни кашпи. Показвала съм вече как шия неща с кръгло дъно, но хайде пак ;)

За да стои изправена горната част уших от въже за простиране кръгче, което заших за кашпата.

Сложиха ми капси, през които промуших въженца и ето какво се получи :

Вече ви се оплаках от калпавата дограма, с която се сдобихме, нали? Ама не ви казах, че освен, че при отворено положение почти опира в дограмата на стаята, че двете странични и неотваряеми крила нямат измиване от външна страна, защото са огромни...не ви казах също, че че тези по средата, които се отварят, изобщо няма как да бъдат задържани в отворено положение, освен ако не бъдат подпряни с нещо...Нещото на първо време ще бъдат двата стопера, които уших. Първо смятах да са бухалчета, после се отказах от тази идея, защото ми се стори прекалено детско. Ето какво ми роди главата този път:

На дъното има торбичка с камъчета, отгоре отново силиконова вата - за обем, а буквичките изрязах от филц и залепих с горещ силикон.
След това в полезнението ми попадна тази кошмарна кошничка за щипки,

която отдавна се канех да сменя. Е, дойде му времето. След поредица от разни безумни идеи най-накрая се спрях на варианта ушиване на чантичка, върху която да си пробвам "краснописа" и маркера за текстил. Нея я уших преди стоперите, та след като се появиха те, ми хрумна да направя още една чантичка от същия плат и с букви от филц, та да си ги сменям ако реша. Ето как ги уших :

Сега за щорите...Хем исках щори, хем не, така че за тях помислих доста, преминавайки през какви ли не идеи, но последно се спрях на един много семпъл и удобен вариант, пък и много лесен за изпълнение. Засега са две - само на неотваряемите крила на дограмата, ще видим дали ще правя и за другите две, но по-скоро не, че рискувам да стане тъмно в стаята. Ето това представляват :

това са материалите, които използвах за една щора

Батето ми изряза металните тръбички, които ги държат изпънати в двата края и ми ги монтира, така че да мога лесно да ги свалям за пране :

снимката е кофти, но съм снимала от стаята, за да мога да ги покажа и двете

За масата бях решила задължително да използвам глинена саксия и свещник-фенер, но тъй като нямах в подходящи цветове, наложи се малко да си побоядисвам. Оказа се, че смесването на две бои не било проста работа и малко трудно стигнах до крайния резултат, от който не съм очарована, но на първо време ще е така ;)

Аааа, щях да забравя да се похваля с тези чудни възглавнички за столчетата, които смятах да обличам с нещо друго, но толкова добре се вписаха в обстановката, че реших да ги оставя така :