Подложки за кафе

Ако някой ви каже, че да правиш пачуърк е лесна работа - не му вярвайте! За мен това беше втори опит. Първият беше преди много години, когато се заех с доста амбициозната задача да ушия покривало за дивана в стил пачуърк. Между другото, получи ми се много добре тогава, но само аз си знам колко време ми отне тази работа с цялото това мерене, рязане, сглобяване, напасване на цветове и гладене, гладене, гладене...а ако знаете колко мразя да гладя...:)))) Нейсе, важото е, че тогава се получи едно много весело и в същото време не твърде шарено покривало.
Първоначалната ми идея за подложките беше да са в стил пачуърк, но много простички за изпълнение и доста изчистени откъм цветове - както аз обичам, пък и най-вече да оползотворя парченцата, които ми останаха след лятното преобразяване на кухнята. Започнах ги със самочувствието на вряла и кипяла в това изкуство, защото то наистина си е изкуство, но...като се заредиха провал след провал, самочувствието ми набързо се спихна и ми се наложи да сменя плановете с нещо далеч не толкова пипкаво, за което изобщо не съжалявам.
Но да карам поред. Започна се с мерене, рязане и съединяване на отделните парченца.

Последва минаване на тегели с цел да се образуват ромбове и да стане по-красиво...е, не стана по-красиво :))))

Това, което се получи, никак, ама никак не ми хареса, поне не като подложка за кафе, иначе като тоалет на бутилката за ракия не е чак толкова зле ;)

След като стана ясно, че подложките ми няма да са точно такива, последва кратко умуване в тази посока и в крайна сметка реших да си продължа ябълковата тема в кухнята. Ето как :

Първо направих шаблони от картон, като малко след като снимах се роди и идеята за джобче, в което да се слага лъжицата.

След нанасянето на финалните щрихи - т.е. затварянето на ябълката с шев и последвалото половинчасово гладене, за да се оформи добре контура, се появиха тези две сладурчета :):

А веднага след тях и тази подложка за захарница и буркан с кафе :

Разбира се, тук вече бях много изнервена и нетърпелива да видя крайния резултат, поради което се изхитрих да зашия по много неприемлив начин предната и задната част, та след това ми се наложи да прикривам следите от това нетърпение с малко сърчица от филц...те хората отдавна са казали, че бързата работа е срам за майстора, ама...:))))) Добре де, важното е, че сега си имам едно весело комплектче за сутрешното кафе:

Чао от мен и до скоро :)!